ЗА СТОЯН КАМБАРЕВ
Творец и магнетична личност,
за когото театърът бе издигнат в култ...
за когото театърът бе издигнат в култ...
Фондацията и наградата носят името на Стоян Камбарев (1953 - 1998) - един от най-емблематичните театрални режисьори на 90-те, доказал своя уникален и многопосочен талант - творец и магнетична личност, за когото театърът бе издигнат в култ и превърнат в тотално изкуство. Неговите спектакли се превръщаха в явления и впечатляваха както театралната критика, така и обикновената публика.
Единак, вглъбен, свръх интелигентен, Стоян Камбарев се отличаваше със собствен стил и морал и никога не се съобразяваше с театралната конюнктура. Влизаше в добре смазаната театрална машина и я взривяваше с енергия, талант и математическа точност, в резултат на което се раждаха неговите метафизични спектакли.
В края на 2008 г. се навършиха 10 години от ранната загуба на Стоян Камбарев, което провокира кръг от приятели и съмишленици да основат тази Фондация и по този начин да продължат неговата мисия.
ТЕАТЪРЪТ ... е самотно занимание. В самотата откриваш пропуснати истини, емоции, светове, които си подминал ... е старателно подреден хаос ... е спомен и живот ... никога смърт.
СПЕКТАКЪЛЪТ ... приобщаването ти към самотните светове на други хора, изкушени от играта театър ... някъде там, в тази безумна, болезнена самота се ражда неощ. Нещо, което обичаш, което е нужно на други хора. ... отказ от театралната подреденост ... несъпоставими по важност неща спокойно могат да се случват едновременно. ... дребното и излишното непрекъснато трябва "да се мотаят в краката" на основното действие; второстепенните персонажи просто не трябва да знаят кой е главният герой и какво изобщо е главното в спектакъла, а главният герой трябва да избягва да стои в центъра на сцената, и то на преден план. ... в разработването на отделните актьорски линии да се стига до явно излишни подробности: сякаш всяка линия е единствената и най-важната в спектакъла, а после да се смесват нецелесъобразно, невъзпитано, пречейки си една на друга вместо другарски да си сътрудничат в името на пълната и окончателна победа на скуката, т.е. на основната идея.
СЛУЧАЙНОСТТА ... структурообразуващият фактор, който ме изпълва с доверие. Този мил травестит, така често навличащ дрехите на закономерността. ... най-важният двигател за сценичното действие, за постъпките на отделни персонажи.
ИДЕАЛНИЯТ СПЕКТАКЪЛ ... пред нас е плътна стена и действието протича изцяло зад нея, като ние не чуваме и не виждаме почти нищо.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА ... да е най-неподходящата, най-притеснителната. Това създава усещане за истинност. Не всичко се вижда, не всичко се чува, защото много неща се случват едновременно. Поставен в подобна ситуация, зрителят просто трябва да направи своя избор. Той е поставен в ситуация на свобода.
ПОСЛАНИЕТО ... избягвам категорично всякакъв вид послания. ... Никогане съм искал да отправям послания, защото театърът е живот, случващ се тук и сега. Затова е тленно изкуство ... В тленността на театъра има някакво очарование, той свършва със спомена, а споменът е част от човешкия живот. Театърът е спомен и живот, никога смърт.
ПУБЛИКАТА ... изключително разнородно същество от женски пол, което уважава мъжкото поведение. ...смятам, че спектакълът не се прави за публиката.
ПРОСТРАНСТВОТО ... изцяло поражда представлението, включително и текста.
ТЕКСТЪТ ... винаги съм мечтаел за пиеса, която окончателно да се създава в хода на репетициите.
РЕПЕТИЦИИТЕ ... Обичам репетициите. Те са единственото време, в което търся. Обичам това чувство на несигурност, на проверка, на любопитство, което ме обзема тук и сега. В такива моменти съм като хлапе, което иска да изпробва всички игри на света. ... репетицията. Обичам я и се плаша едновременно от нея. тя ме пленява, вълнува, изостря сетивата ми до крайност, прави ме щастлив. Репетицията - най-голямото преживяване в театъра.
АКТЬОРИТЕ ... децата са най-спонтанните същества на света. След това са актьорите. ... Играеш и си развълнуван зрител сам на себе си, като в сънищата. Театърът е блян, игра с начало и край. Обичам края на едно представление, защото поне при мен той винаги е начало на следващия ми опит да пътешествам из човешката природа.
Стоян Камбарев
